Разказ в Петел: Кмет на село в България кара да занесат почти неподвижна жена до кметството за документ
снимка: Уикипедия, Църквата „ Свето Възнесение “ в с. Новачене
Жена с двигателни проблеми и най-страшната диагноза, която живее в едно българско село, изпрати до „ Петел “ роман, който демонстрира равнището на административно обслужване и отношение към инвалидите на доста места у нас. Историята задава доста тежки въпроси.
Публикуваме я по този начин, както ни я изпрати нашата читателка:
„ Инвалид съм от 2007г. с ТЕЛК решение - оперирана съм рак начален етап и увреждане на двете коленни стави (почти неподвижна), мъчно се прислугвам – живот, орис... Наложи се на сина да му извадя пълномощие. Но когато отива при кмета на селото (с. Новачене, Плевенско) Валентин Иванов, той тропва по бюрото: „ Ще я доведеш тук в кметството, в противоположен случаи си плащаш на нотариус, докарваш го у вас! “
Жалко, само че с цел да ме изнесат до кметството, което е на втория етаж и има над двадесет стъпала, ще бъде извънредно мъчно. Как да постъпя, щом няма налична среда за инвалиди до кметството? Живея на 500 - 600 м от кметството - тъпо за такива кметове, селото ни е превърнато на сметище! Посъветвайте ме по какъв начин да постъпя? “
Нашата читателка ни изпрати и отговора на кмета в писмен тип. Той е безапелационен, че с цел да има пълномощие би трябвало да се следва едно предписание: Лицето, упълномощаващо друго лице да го съставлява пред съответните институции, би трябвало да се яви персонално пред кмета с персонална карта, да сложи персонален автограф и да изпише лично ръчно трите си имена.
Е, и какъв в действителност е изходът от тази обстановка? Синът да наеме носачи, с цел да пренесат неподвижната му майка до кметския кабинет?
А не е ли по-нормално администрацията да откри метод да извърши тази административна услуга (!), от която тази българска гражданка с проблем има потребност?
Сигурно в България има доста села, в които кметът ще откри метод самичък да отиде до болната жена, с цел да може тя персонално да му се показа, да изпише сама трите си имана и да постави автограф... Но за злощастие, това село не е такова.
Тъжно е, че това сигурно не е единствения случай, в който човек със заболяване се сблъсква с сходен проблем с властта. Тъжно е също, че жителите на страната ни няма кой знае какво да създадат, с изключение на да се оплачат пред медиите.
Жена с двигателни проблеми и най-страшната диагноза, която живее в едно българско село, изпрати до „ Петел “ роман, който демонстрира равнището на административно обслужване и отношение към инвалидите на доста места у нас. Историята задава доста тежки въпроси.
Публикуваме я по този начин, както ни я изпрати нашата читателка:
„ Инвалид съм от 2007г. с ТЕЛК решение - оперирана съм рак начален етап и увреждане на двете коленни стави (почти неподвижна), мъчно се прислугвам – живот, орис... Наложи се на сина да му извадя пълномощие. Но когато отива при кмета на селото (с. Новачене, Плевенско) Валентин Иванов, той тропва по бюрото: „ Ще я доведеш тук в кметството, в противоположен случаи си плащаш на нотариус, докарваш го у вас! “
Жалко, само че с цел да ме изнесат до кметството, което е на втория етаж и има над двадесет стъпала, ще бъде извънредно мъчно. Как да постъпя, щом няма налична среда за инвалиди до кметството? Живея на 500 - 600 м от кметството - тъпо за такива кметове, селото ни е превърнато на сметище! Посъветвайте ме по какъв начин да постъпя? “
Нашата читателка ни изпрати и отговора на кмета в писмен тип. Той е безапелационен, че с цел да има пълномощие би трябвало да се следва едно предписание: Лицето, упълномощаващо друго лице да го съставлява пред съответните институции, би трябвало да се яви персонално пред кмета с персонална карта, да сложи персонален автограф и да изпише лично ръчно трите си имена.
Е, и какъв в действителност е изходът от тази обстановка? Синът да наеме носачи, с цел да пренесат неподвижната му майка до кметския кабинет?
А не е ли по-нормално администрацията да откри метод да извърши тази административна услуга (!), от която тази българска гражданка с проблем има потребност?
Сигурно в България има доста села, в които кметът ще откри метод самичък да отиде до болната жена, с цел да може тя персонално да му се показа, да изпише сама трите си имана и да постави автограф... Но за злощастие, това село не е такова.
Тъжно е, че това сигурно не е единствения случай, в който човек със заболяване се сблъсква с сходен проблем с властта. Тъжно е също, че жителите на страната ни няма кой знае какво да създадат, с изключение на да се оплачат пред медиите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ